Прибирах се от работа. Тя отиваше да вземе децата. На сутерена  се разминахме. Тя на юг, а аз от север. Тя не ме видя, а аз не я спрях да се заговорим.  Дълго ще тежи. Тогава обаче разбрах едно: Годините и децата, спомените и мечтите - нищо струващи са те!