Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.06.2016 21:27 - Аз съм Гари, не Груйо - началото
Автор: sevgiyrov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 574 Коментари: 0 Гласове:
0



         Казвам се Груйо. По паспорт. Баща ми ме записал така , на дядо ми Гайко, докато майка ми още се свестявала.Трудна била моята поява на  тоз свят.Славна, доктори,  сестри, анестеолози…Прочул съм се още  преди да си поема първия дъх. Тъй ми разказа баба Дена, година две преди да иде при Св.Петър. След това отишъл до завода да се  извини на Директора.Тъй казал на мама и си тръгнал. Ма си мисля, че идеята е била друга. Да вземе колеги.Да се напият безпаметно. Долу  у мазата на блока. Нашта  и  до ден днешен може да надуши цигарен дим. Има обонянието на полярна мечка. И същото мечешко отношение към баща ми. Към мен – не.

        Може по паспорт да съм Груйо, ама си мразя името.Много селско. А аз съм модерен Пич. Пич с главно П, като Пловдив. И понеже  живея в  града и общувам с други пичове и пички, основно, не обичам да се представям като  Груйо.

        Казвам се Гари.Тъй по-готино, нали!? Гъзарско, та и дори леко загадъчно пред  мацките.
        Ако питате. На колко съм години - 42. Екстра възраст. Тъкмо  да си помисля, че имам пропуски в живота и виждам, че съм едва на половината. Къде е то?!  А пропуски нямам – природно интелигентен съм. Няма и как да не съм. Мене баба ме е учила и гледала като дете.

Първите седем, че и след това редовно ми „наливаше” акъл с парче гумен маркуч. От онзи дето си поливаше градината там, на село. С негова помощ ме караше и да изгладнея, щом се цупех на манджите й. Много  гадни ми бяха. И винаги горещи. Не беше  къщоврътница баба Дена.Да не й се спестява. Инак  за мен и братчедите мило и драго даваше. И все книги и  образователни дела й бяха у акъла.Ма няма начин  -  даскалица. Поне ме научи да си мия ръцете след тоалетна, да поздравявам като влезна в смесения магазин, а и не само там. Вежливост ми даде, а тва е важно за  израстването на едно хлапе. Та сега съм  готин, щото винаги  поздравявам. Даже когато порастнах  достатъчно, за да чета ме накара и да прочета  няколко книги. Не ми беше забавно. Ама и баба не се разделяше  с метъра гумен маркуч. Нямах много избор.

        Дядо ми Гайко, бил почтен човек. Ходил и  се бил във Войната. После обаче  нещо го сгазил с властта и  се наложило да се върне отново на село. Само  дето не му се получило да работи в Завода. Един цех накрай селото, дето правели някакви неща и ги карали с камиони - някъде си. Ама в село му  викаха „ЗАВОДА” Партията не го допуснала нещо.  Ама сам и сирак, дядо ми Гайко не можел да си остане ей така.  Хляб трябва да се яде, а и ерген без пукната пара-спукана му е работата. Кво да прави, хванал се в ТКЗСто. Дали му да  се грижи за едно голямо стадо овце – да ги пасе. Приятели му били само няколкото кучета мастии.

        Всеки ден дядо извеждал  овцете. И там по пътя срещал баба Дена.Хубава била  тя, млада и засукана. Той пък ерген. Малко отруден, от работа вакъл, но пък млад. Харесал си я дядо. Всяка сутрин я поздрвявал без да й знае името. После й признал след години, че го било много  срам да я заговори. Той овчар, а тя млада учителка. Минало се време и  там на  някаква селска забава се запознали. Имало  и аванта за народа, а и големец някъв от града. Станала веселбата и  така. Повече не зная.Баба и дядо заживели на едно. Виждал съм една   тяхна снимка от сватбата – доста поизбледняла във времето, но все пак различими. В естественият ход на нещата се родил тате.

В селското  даскало  под зоркия поглед на  баба и нейните колеги тате изкласил до седми клас. После старите решили да ходи  в града, у Техникума. Да става човек. Да се учи на занаят,  самостоятелност, отговорност. Даое си мислели след казармата  да го пратят  да се доизучи. Инженер да стане. Не зная какво е пропаднало в тези им планове. Сега даже ме е яд, че съм пропуснал таз инфолмацияу ала.. миналото си е минало. По някога  е добре да не се рови в него.

Отишъл моя старец  в града. В началото му било  много добре, щото не осещал вонята на овчарник, която се тлеела от дрехите на  дядо. А и баба вече не го тормозела с постоянно четене на книги,  дози шамари  за щяло и не щяло. Бил свободен,  макар и с ограничени средства, но пък в общежитието срещнал  хора, сприятелил се. Отделно му харесвало в техникума, отдавала му се материята.

Така, тати, изкласил напред във времето и  започнал някаква практика  там в Червения завод. Правели машини разни за щяло и не щяло. Много му харесвало и не веднъж като си подпийне ми е разказвал какви велики неща са правили и как те са пътували по света. Голяма сила сме били, ей.

Минало се време  и  на село пристигнала повиквателната.  Взели го войник.  Пратили го в Родопите, а после в друго поделение нейде из  Ивайловградско.  Там  се запознава с бай Пешо от петият етаж.Градски, готин и комбинативен в презоградските бягства. Бай Пешо – легендарна пиянка, но инак душа. Двамата до скоро си сръбваха у мазето. Ма Пешо май си бе изпил  лимита и преди това.Една сутрин  чистачката на входа го намери   изкривен и вечно заспал – в асансьора. Та сега не си пият с бай Пешо.

За службата си в казармата  не и е разказвал много неща, моя старец, но пък  често съм ги чувал да си говорят с наболи  разни весели неща… келеш съм бил. Не съм ги разбирал тез неща, а и едно време  не е като сега!

Минала и заминала  казармата. Оставили го  да си дослужи  с Пешо – пиянката. Често прекарвали заедно в ареста като ги хващали в издънка. После поне  се уволнили  заедно – да не са сами.  Тате,  поканил Пешо на село да отпразнуват  „свободата”  и „новото  начало”. Много надежди, но и много   пиене се изляло. После заедно отпрашили към града.Моя старец го харесали от практиката в Червения завод. Така заедно с бай Пешо започнали работа. Денем си работели заедно. Вечер се прибирали  в едно мазе, което било  годно за  обитаване. Наели го от някаква  мила  старица - вдовица. Явно от там им идва  любовта към мазетата и да се наливат там.




to be continued




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: sevgiyrov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 12386
Постинги: 9
Коментари: 2
Гласове: 0
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031