Може по паспорт да съм Груйо, ама си мразя името.Много селско. А аз съм модерен Пич. Пич с главно П, като Пловдив. И понеже живея в града и общувам с други пичове и пички, основно, не обичам да се представям като Груйо.
Казвам се Гари.Тъй по-готино, нали!? Гъзарско, та и дори леко загадъчно пред мацките.
Ако питате. На колко съм години - 42. Екстра възраст. Тъкмо да си помисля, че имам пропуски в живота и виждам, че съм едва на половината. Къде е то?! А пропуски нямам – природно интелигентен съм. Няма и как да не съм. Мене баба ме е учила и гледала като дете.
Първите седем, че и след това редовно ми „наливаше” акъл с парче гумен маркуч. От онзи дето си поливаше градината там, на село. С негова помощ ме караше и да изгладнея, щом се цупех на манджите й. Много гадни ми бяха. И винаги горещи. Не беше къщоврътница баба Дена.Да не й се спестява. Инак за мен и братчедите мило и драго даваше. И все книги и образователни дела й бяха у акъла.Ма няма начин - даскалица. Поне ме научи да си мия ръцете след тоалетна, да поздравявам като влезна в смесения магазин, а и не само там. Вежливост ми даде, а тва е важно за израстването на едно хлапе. Та сега съм готин, щото винаги поздравявам. Даже когато порастнах достатъчно, за да чета ме накара и да прочета няколко книги. Не ми беше забавно. Ама и баба не се разделяше с метъра гумен маркуч. Нямах много избор.
Дядо ми Гайко, бил почтен човек. Ходил и се бил във Войната. После обаче нещо го сгазил с властта и се наложило да се върне отново на село. Само дето не му се получило да работи в Завода. Един цех накрай селото, дето правели някакви неща и ги карали с камиони - някъде си. Ама в село му викаха „ЗАВОДА” Партията не го допуснала нещо. Ама сам и сирак, дядо ми Гайко не можел да си остане ей така. Хляб трябва да се яде, а и ерген без пукната пара-спукана му е работата. Кво да прави, хванал се в ТКЗСто. Дали му да се грижи за едно голямо стадо овце – да ги пасе. Приятели му били само няколкото кучета мастии.
Всеки ден дядо извеждал овцете. И там по пътя срещал баба Дена.Хубава била тя, млада и засукана. Той пък ерген. Малко отруден, от работа вакъл, но пък млад. Харесал си я дядо. Всяка сутрин я поздрвявал без да й знае името. После й признал след години, че го било много срам да я заговори. Той овчар, а тя млада учителка. Минало се време и там на някаква селска забава се запознали. Имало и аванта за народа, а и големец някъв от града. Станала веселбата и така. Повече не зная.Баба и дядо заживели на едно. Виждал съм една тяхна снимка от сватбата – доста поизбледняла във времето, но все пак различими. В естественият ход на нещата се родил тате.
В селското даскало под зоркия поглед на баба и нейните колеги тате изкласил до седми клас. После старите решили да ходи в града, у Техникума. Да става човек. Да се учи на занаят, самостоятелност, отговорност. Даое си мислели след казармата да го пратят да се доизучи. Инженер да стане. Не зная какво е пропаднало в тези им планове. Сега даже ме е яд, че съм пропуснал таз инфолмацияу ала.. миналото си е минало. По някога е добре да не се рови в него.
Отишъл моя старец в града. В началото му било много добре, щото не осещал вонята на овчарник, която се тлеела от дрехите на дядо. А и баба вече не го тормозела с постоянно четене на книги, дози шамари за щяло и не щяло. Бил свободен, макар и с ограничени средства, но пък в общежитието срещнал хора, сприятелил се. Отделно му харесвало в техникума, отдавала му се материята.
Така, тати, изкласил напред във времето и започнал някаква практика там в Червения завод. Правели машини разни за щяло и не щяло. Много му харесвало и не веднъж като си подпийне ми е разказвал какви велики неща са правили и как те са пътували по света. Голяма сила сме били, ей.
Минало се време и на село пристигнала повиквателната. Взели го войник. Пратили го в Родопите, а после в друго поделение нейде из Ивайловградско. Там се запознава с бай Пешо от петият етаж.Градски, готин и комбинативен в презоградските бягства. Бай Пешо – легендарна пиянка, но инак душа. Двамата до скоро си сръбваха у мазето. Ма Пешо май си бе изпил лимита и преди това.Една сутрин чистачката на входа го намери изкривен и вечно заспал – в асансьора. Та сега не си пият с бай Пешо.
За службата си в казармата не и е разказвал много неща, моя старец, но пък често съм ги чувал да си говорят с наболи разни весели неща… келеш съм бил. Не съм ги разбирал тез неща, а и едно време не е като сега!
Минала и заминала казармата. Оставили го да си дослужи с Пешо – пиянката. Често прекарвали заедно в ареста като ги хващали в издънка. После поне се уволнили заедно – да не са сами. Тате, поканил Пешо на село да отпразнуват „свободата” и „новото начало”. Много надежди, но и много пиене се изляло. После заедно отпрашили към града.Моя старец го харесали от практиката в Червения завод. Така заедно с бай Пешо започнали работа. Денем си работели заедно. Вечер се прибирали в едно мазе, което било годно за обитаване. Наели го от някаква мила старица - вдовица. Явно от там им идва любовта към мазетата и да се наливат там.
to be continued
Тагове: