Така се случи, че настоящата ми работа ме отведе по пътищата край големия град. Пътища прашни, къщи празни.На моменти- чак тъга.
    В предишно едно  мое занимание  ходех отново  на село, но тогава имах цел. На приятел да помогна.И той ми бе подал ръка.Детайлите- кухи, незабележими.Стараех се да планирам добре работата и да  отбележа резултати. Честни, коректни, взаимно полезни. Лошо няма.
    Къщата стара, разруешена. Трябваше да я съживим.
    Беше началото на пролетта, когато те  отново долетяха .Лястовичките. Избраха си  отново онова място, където аз трбваше да работя... Прелитаха по цял ден.Заставаха на жицата отпред.Търпеливо  се надяваха - мен да ме няма и де да започнат своя строеж.Носеха своите кални сламки и  разните им  там други " материали" за своя градеж.. Но не им беше там мястото. Пречеха на процеса.Не моя, Този на собственика.
   Минаха се ден или три, в които пауза трябваше да се направи. Тогава  лястовицата упорита бе съградила своя нов дом. Започнах отново  да  работя, но този дом ми пречеше.  Разруших го. Знаех грях е. Тъй съм чувал от стари хора.
    Сега  домът им е разрушен.Достъп нямат.
    Моят е празен, а душа, инак голяма,  пъна с болка. Лястовичките  скоро ще отлетят.  Тя обаче ги изпревари.
    Отнесе и нашите  чеда.
    Тя на пролет няма да се върне с тях, нашите чеда.

Трогателен разказ!
Поздравление! (И аз така съм чула: На здраве и късмет е лястовички да свият гнездо под стряхата на домът ти, а който го разруши - е на смърт обречен.)
Поздрави - Литатру!

Благодаря Ви! Това са само наброски или неща, които за мен имат смисъл и значение..... Нищо повече. Развитието - те първа предстои - в близкото необозримо бъдеще :) Желая Ви творчески успехи с поетиката, рисуването! Поздрави С. Гюров!